Ще казват, че нещо не ни е наред, ще го обсъждат с други и ще търсят подкрепа в думите си. Другите ще ги подкрепят, но в замяна ще търсят подкрепа за своите собствени съдения.

Вълна от негодувание и съдене ще се надига леко и ще се разлива из между малкото острови от твърда сянка на безразличие. Острови.

Лепкава и надигаща се сплетена във взаимно подкрепящи се слаби и слепи гласове маса, съхнеща на слънцето и оставяща след себе си тънки пластове в основата на малкото смислено ще заема мястото на всичко истинско.

Ще ни съдят. Но. Хората равни ли са? Защо ни се откъсва първо НЕ от устата? Защо се хвърляме да помагаме на други, загърбили собствената си кочина? Има ли време за нещо смислено?

Вселената създала живота, за да се погледне отстрани , през очите на хората и животните, но понеже няма как да видиш нещо в другия , което не е в теб, Вселената видяла само своята красота, но хората го закъсали защото се видели.

"Вселената създала живота, за да се погледне отстрани , през очите на хората и животните, но понеже няма как да видиш нещо в другия , което не е в теб, Вселената видяла само своята красота, но хората го закъсали защото се видели."

че ти харесва, жалкото е, че може и да е вярно : )

За сметка на това, ти си доста активен : ) благодаря ти за подсещането, една идея ми се върти и трябва да седна и да я постна. Поздрави !

Закъсали го хората, защото се видели. Мнозина обвинили Вселената, малцина не надянали тефлонов дъждобран, а неколцина осъзнали, че не са пъпа на Вселената.