Едно от прозренията ми през последните месеци, за което намерих достатъчно доказателства е, че всички ние сме зависими от чувството което получаваме след действието КОНТРОЛ.
Повечето от нас изобщо не си даваме сметка за това, че имаме нужда от нови и нови порции от наркотика и че подчиняваме голяма част от ежедневието си на това.
Един прост пример: в семейството, партньора е решил да ни препоръча филм, ние имаме 2 възможности, да кажем , че ни харесва и до отидем на кино заедно или да кажем, че идеята не е добра и да отложим за някой по – добър филм. И в двата случая, НИЕ казваме какво да се случи и то без да си даваме много – много сметка за това.
Ако в подобна ситуация, партньорът просто каже : “отиваме на кино”, то повечето от нас ще реагират с едно отлагащо “НЕ”, всеки знае как да се измъкне и това ще означава, че ние не сме се съгласили с опита за контрол от негова страна. Ще кажем нещо от сорта на...какъв е този филм, не съм сигурен, защо не ми каза по – рано... и така можем дълго да продължим докато не постигнем своето, а именно – отлагане или смяна на филма. Много рядко , но е възможно и да се съгласим спонтанно, но това е тема за друг постинг.
Да погледнем какво се случва в работата. На събрание , наш колега ни предлага добра идея, но той е от друг отдел и това което предлага не е от неговата компетенция, но иначе идеята си я бива. Какво му казваме ние? Казваме му, че е супер и , че ако може да ни го изпрати в писмен вид и....с две думи ние му казваме какво да направи, така, че да усетим, че играе по нашите правила (отново контрол) и му казваме още нещо...ако ти дойде идея някой път, първо ще ми я кажеш на мен и после на всички останали!
Желанието ни , да казваме на други хора какво да правят или да не правят, според мен е постоянно, ежедневно, ежечасно и съпътстващо ни през по – голяма част от времето в което сме активни. Но защо е така? Защо имаме нужда от този наркотик. Дава ли ни чувството за контрол , усещането , че сме значими? И когато се почувстваме значими, а това означава в известен смисъл и силни...какво се случва с нас?
Случва се това, че искаме все повече от това усещане, както при наркотика и след време повечето хора започват да ни отбягват, но на нас не ни пука или забелязваме влечението си и своевременно взимаме мерки.
И в двата случая ще упражним контрол върху себе си , което отново ще ни накара да се почувстваме добре.
Интересно е също така, че ако няма други хора около нас, то ние започваме да контролираме нас си. За такъв човек обикновено се казва, че той е “владеещ се”, “дисциплиниран”, “ никога не излиза от общоприетото“, а също „стабилен“, „на него(нея) може да се разчита“. А това добре ли е ? И ако е добре, то за кого ? За наблюдаващите или за самия него ? Май за никого не е добре, един постоянно поставящ си граници и норми човек обикновено „сдава багажа“ или „превърта“ и така става автоматично пациент на някой друг, който да му каже какво трябва да прави за да се оправи, което също е форма на контрол...
Ако наистина всичко е вид контрол, ако контрола над нас или околните е нещо като природен наркотик и наистина се окаже, че сме зависими, то какво да направим?
Моето чувство за контрол ми подсказа, че един бял лист , няма как да остане бял и аз го попълних с букви, сега се чувствам добре, защото съм получил дневната си доза.
Ако това се прочете поне от един човек, то ...е, ясно, ще съм „накарал“ поне един човек да прочете това , което аз съм написал...
Има ли излизане от това? И ако някой ми отговори ще съм прав ли за всичко което съм написал?
mislja, che ot nas shte stane dobar duet...: ))
Но да имаш зависимост към белия лист аз лично го смятам за проблем.
Темата за контрола за пръв път я срещнах, когато се запознах с течението на екзистенциализма (по-конкретно май беше Сартр).
Ако не ти е хоби да се интересуваш от подобни неща (както аз например) и не ги изучаваш, аз имам много конкретен съвет за теб: Спри да перкаш, брат, не те пра'и както трябва! :))
28.02.2009 00:35
но си прав, че когато не контролираш другите или избягваш да го правиш...то със сигурност се самоконтролираш повече и в някой слънчев ден- "изпушваш"...
мисля, че без контрол и самоконтрол не може...но ако може да е минимален...не знам обаче дали може...
И аз прочетох постигнга
