Разбрах го един ден, пътувах на задната седалка и си спомних какви съм ги вършил през последните няколко годинки. Бях истински щастлив, че съм аз и че са хората около мен, които обичам и че изобщо не ми пука за останалите. Че мога да правя каквото си поискам, че знам как се случват чудесата, знам че съм щастливец. Знам , че мога, че нося сила,любов, че съм безрасъден и опияняващ се от живота. Как стигнах до днес? Какво правих напоследък? Ето как другото ми Аз, което винаги е будно и запомня всичко , се опита да ми обясни, как би описало Мен, на Друг .

       То казва:
- “Ако искаш да станеш като Него, добре е да си ... : ”



Да си изневерявал поне веднъж
Да си пробвал вкусните гозби на бай ...
Да си се любил поне веднъж на плажа
Да си оставал сам със себе си в открито море
Да си замръквал в полето до Саранци в една от най – студените зимни вечери
Да си галопирал с часове по билото на Стара планина
Да си препускал с двуколка през селото
Да си лежал в Пирогов
Да си усещал, как гасне живот в ръцете ти
Да те е вадил приятел от река 
Да си вадил приятел от река
Да си ходил по замръзнало езеро
Да си се здрависвал с Шестака
Да си заспивал край камина
Да си минавал Вежен – Клисура през зимата
Да си виждал елен
Да си чистил риба
Да си скачал от скали
Да си стоял под Очите в Карлуково
Да си седял на стола в Боженица
Да си топлил ръце на огън
Да си пял в минералната баня
Да си правил кисело зеле и туршия
Да си варил ракия
Да си ходил на бригада
Да си хващал паламуд
Да си пътувал на стоп
Да си спал в квартира в Созопол
Да си повръщал
Да си излизал с рибари в морето
Да си плувал с делфини
Да си хващал раци
Да си засядал в Лакатник
Да си пътувал с влака до Банско
Да си спал на палатка
Да си спускал Велека
Да си плакал ...за кучето си
Да си себе си

защото е истинско. Простите и ежедневни неща ни правят такива, каквито сме.
Поздрави :)

leko, jasno hmm

Покривам много от тях.
Завиждам за делфините. Че аз не мога да плувам, ако те ме носят...

Т.е. бих могла да стана като теб?

би могла да изпиташ чувството , което изпитах аз и което ме накара да споделя част от преживяванията си тук. Би могла да направиш всички тези неща и да не изпиташ нищо, защото очакванията за изпитване на чувство, ще са заслепили сетивата ти. Би могла да се почувстваш като мен и само от вида на делфините:)
Аз плувах до тях с малка лодка, бяха 3, Един голям и 2 много малки. Разгледаха ме и ...изчезнаха.
да станеш като мен? ние всички сме еднакви:)

Е, все на някой носа е по-голям, на друг по-малък. Чак еднакви.
Но за делфините, жалко, пък ако са и малки...
Понякога се изморявам твърде много от неподходящата обществена среда, предизвикана от некадърност на управляващите, и не бих могла да усетя нищо. Сега усещам, но пък съм на едно място.
Надявам се, че детството ми ще се върне, когато усещах. И бавно наблюдавах, как опитвам, но сетивата си отиват. Затварят. Само се научих да изключвам дори за това, което е останало. Шума на колите, примерно. Така вече мога да не усещам нищо.
Мога да избера сетивата, насладата. Обаче оставам тук. Защото не съм само аз.
УСпех с възприятията. Е, понякога ми се случва. Хубаво е.

Защото не си само ти и защото са управляващите са причини, които не биха те спряли от действие ако наистина го искаш. Доста тъга долавям или ситивата ми ме подвеждат?

http://www.youtube.com/watch?v=By-cHznB5tk
Поздрав :)))